Кукувича прежда (трето допълнено и преработено издание)

Христо Карастоянов, с ироничен и привидно несериозен стил, разказва мрачни истории в едно иначе спокойно градче. Докато гарнизонният духов оркестър свири в парка, зад щанда на тъмната и миризлива аптека се вижда младо момиче.

Но всъщност под повърхността има барут, насилие и... гилотини!

Според Рашко Сугарев в шестата книжка на списание „Пламък” от 1985 година.

В произведението се преплитат теми като любов и предателство, безсмислено предизвикателство към смъртта, антимонархически и промонархически нагласи. Авторът съчетава основните изследвания за епохата с документална достоверност и неформален разговорен стил, което позволява на читателя да преживее събитията по-лично.

Това споделя Христиана Василева във вестник „АБВ” на 4 август 1987 година.

„Кукувича прежда”, която ни пренася в 20-те години на миналия век, включва дори фигурата на Джон Ленън. Произведението напомня за „Бесове” на Достоевски: тук присъстват анархисти и атентати, кинотеатри и цепелини; комбинация между модерни повествователни техники и балканска разказвачество. Сцените се развиват в българската провинция: докато столицата само имитира живот, провинцията го изпитва истински.

Тази оценка идва от Berliner Zeitung (номер 16-19) от 20 януари 2013 година.