Майкини и другите

Продължението на популярния роман „У майкини“ от Иво Сиромахов.

„Майкини са най-низките същества, които някога са се появявали. Не можем да ги търпим.“ (Вуйнини)

„Тази книга не ме засяга.“ (Шурето)

„Ох, много сте забавили темпото. А аз вече стигнах до София. Цунки!“ (Културослав)

„Тази творба разкрива колебанията на съвременния автор между екзистенциалната криза на маргиналността и крайното противопоставяне на незначителната пародоксия.“ (Герасим Евлогиев – Чуди)
Откъс от романа на Иво Сиромахов „Майкини и другите“

1 ЮЛИ

Днес при майкини правихме компоти от кайсии. Кайсиите бяха сорт „бадемка“, изключително сочни. Всяка година с шурея спорим какво да направим с тях; той настоява за кайсиева ракия, докато майкини предпочитат компотите и обикновено компромисът остава недостижим.
Така стана и днес – шуреят викаше: „майна им на компотите, хайде да правим ракия“, а майкини му налетяха, разбиха му носа, счупиха лявото око и палеца на дясната ръка, след което той все пак се предаде и реши да направим компоти. След това се напи и задряма.
Нарязахме кайсиите, махнахме костилките и точно тогава пристигнаха вуйнинките, започвайки спор с майкините дали е нужно да премахнем костилките от плодовете. Майкините твърдяха категорично, че трябва да бъдат свалени поради съдържанието им в незнамсикакви вещества. Вуйнинките обаче смятаха обратното - че костилките били полезни и добавяли аромат към компота; те обвиняваха майкините в липса на знания относно приготвянето му.
Майкините посочиха на вуйнинките да си гледат загубената къща вместо да говорят глупости, защото цялото село знаеше колко неразбиращи били те. Това ядоса вуйнинките толкова много, че взеха един буркан и го счупиха върху главата на майкините; последвалата сцена беше грозна - стъклени парчета навсякъде заедно с паднали кайсии...
Майкините отвърнаха със силен удар в корема на една от вуйнинките; набиха й глава в лицето ѝ така здраво, че тя падна върху шурея — но той нищо не усети понеже вече бе доста пиян."