Мечка страх

Тези стихотворения търсят начин да изразят неизразимото. Те дават глас на натрупаното мълчание и резонират в самите себе си, позволявайки ни да ги усетим без допълнителни обяснения. Вместо да се разширяват навън, те се струпват вътре, избухвайки като имплозии. Възникват дълбоко в елементарните частици на материята, които съществуват едновременно навсякъде и никъде, защото всъщност представляват енергия. Не могат да бъдат уловени от логичния ум, а само от освободеното интуитивно усещане. Тези творби не търсят читатели за убеждаване в открития; подобно на закръгления камък, който не жадува за вниманието на другите – просто са част от съществуването. Както казва Карл Сандбърг: поезията е дневник на морско животно, което живее на сушата и мечтае за полет.

Имам чувството, че поетът Марин Бодаков все повече се дистанцира от нас и с това свое далечаване ни привлича след себе си към неизвестното място, където пътните знаци липсват.

Александър Шурбанов