За смъртта и умирането

Д-р Елизабет Кюблер-Рос (8 юли 1926 – 24 август 2004) е родена в Швейцария и е известна психиатърка, хуманист и съосновател на глобалното движение за хосписни грижи. В своята важна книга „За смъртта и умирането“ (1969 г.) тя за първи път описва петте стадии на скръбта, през които преминават хората, очаквайки края на живота си.

Кюблер-Рос е написала 24 книги, преведени на 36 езика, предоставяйки утеха на милиони души пред лицето на собствената им смърт или загубата на близък. Нейната всеотдайност към работа с терминално болни деца, пациенти с ХИВ/СПИН и възрастни хора е впечатляваща; основният й професионален принцип остава човешката грижа за умиращите и значението на безусловната любов.

През 2007 година нейното име влиза в Залата на славата, а списание „Тайм“ я включва сред стоте най-велики мислители от ХХ век. Много организации по света продължават нейното дело, включително фондацията "Елизабет Кюблер-Рос".

Нейната книга разглежда теми свързани със смъртността – акцентира върху терминално болните пациенти в техните последни дни и часове. Според д-р Кюблер-Рос не става въпрос само за трудности или страдания; това е процес чрез който тези хора могат да ни научат много относно финалните моменти от живота - техните страхове, надежди и стремеж към достойнство при приемането на жизнения цикъл.

Разказаните истории от интервюирани пациенти разкриват тяхната борба с терзанията и разочарованията. Опознаването на тези специфични терминирани чувства предлага уникален опит, който може да бъде изключително терапевтичен: той открива нови перспективи за функционирането на човешкия ум и показва уникални аспекти от нашето съществуване – след което можем да се почувстваме обогатени и по-малко тревожещи се относно собственото си mortalite.

Спокойната смърт напомня падаща звезда според д-р Кюблер-Рос: една светлина мигновено блести сред безкрайния космос преди да потъне в тишината нощ. Терапевтичният ефект от размислите около тази деликатна тема е очевиден: завършваме книгата успокоени и обновени.