Чудовището

„Чудовището“ – роман, който разглежда старостта и упоритата младост

Докато преглеждах ръкописа на Владимир Зарев, нещо в него ми напомни за „Страданията на младия Вертер“ от Гьоте – една дълбока и вдъхновяваща творба. В „Чудовището“ също присъстват много емоции. Освен това обаче текстът често ме насочваше към „Записки от подземието“ на Достоевски, което ни среща с човешката противоречивост и двусмисленост. От една страна виждаме привлекателните и красиви черти у героя, а от друга – онова тъмно пространство в него. В този контекст романът впечатлява със своята убедителност и смело мога да заявя като опитен литературен критик, че носи класически елементи.

„Чудовището“ представлява силно емоционален и мъдър разказ за невъзможна любов, времето с неговите безпощадни следи и заплашителната сянка на Чудовището, зад която се крие Забравата.



Стойо Вартоломеев

Редактор