Погали Земята, Господи

ЗНАЕТЕ ЛИ КОЛКО ДЪЛГОВЕ
ОСТАВЯМ В ЖИВОТА?

Ще горя в червено и след смъртта си.
Наистина знаем, че мъртвите не виждат нищо освен червената светлина – знак за техния срам.

Тук – не успях, но
оттук нататък ви обещавам:
След всичко ще платя дълговете си.


ТАКА И ВСЕ НЯМАМ ДОСТИГНАНИЕ ДО МОРЕТО,
солта му ми напомня за сълзи
през толкова години.
Душата ми се е превърнала в мида,
заседнала на безкрайността.
Душата ми – дете на Океана!
Плува сама, докато мечтае.

Както всички миди.

МИНАЛИ СА ДВЕ ГОДИНИ...

На Стоян

Отново сбогом, скъпо момче,
ще се срещнем отново след година.
Ти ще тичай със своите бели коне
под множество луни...
И те ще блестят в сънищата ми
сребристо-белите копита...

Ще запазя малко хляб и вино,
ще запаметя звуците от местата,
където сме били някога,
ще прибера внимателно пуловера,
с който навън ме увиваше,
и острата ножица,
с която подстригваше косите ми.

Бягай, бягай, скъпо момче,
а аз ще броя
многобройните студени луни
в моята продължителна тъжна година.
По този начин ще имаме какво да споделим когато –

Когато…

Когато видя белите подкови,
после звездите в ръцете ти,
как пак ме завиваш с пуловера
и как подстригваш космите ми ,
как изведнъж започват да пеят местата ,
където сме преминали заедно .

Боже мой , Боже мой ,
трябва да са минали три години...