Разкази (Вирджиния Улф)

През целия си творчески път Вирджиния Улф създава ограничен брой разкази, които обикновено пише в кратките паузи между романите. С тях тя експериментира с границите на своята модерна проза, не само като изобразява вътрешния свят на индивидите, но и чрез взаимодействието между вътрешното и външното; тук „реалността“ и „въображението“ са напълно равностойни и така дълбоко преплетени, че разграничаването им е деликатен процес. Литературната критика не случайно подчертава, че прозата ѝ често достига до музикални висоти. В тези разкази авторката използва литературни техники и концепции, които по-късно развива в своите романи. Някои от историите акцентират върху сюжета и повествованието, докато в други преобладават настроенията, образите и поетичните прозрения. За разлика от романите си – за които е най-известна – Улф придава повече ритъм отколкото традиционна наредба на сюжетната линия в разказите си. Тя сама споделя: "Ритмичната проза ми се струва по-приложима от повествователната форма; но тогава трябва да измислям някакво спасително сюжетно решение за читателя."

Разказите в този сборник са организирани хронологично с цел да се проследи забележителният напредък на писателката - започвайки с класически стил, преминавайки през модернизма до постмодернизма и впоследствие връщайки се към традицията. Избраните заглавия не могат да бъдат обединени под един общ знаменател; едни притежават черти на класическа фабула, а други залагат на експериментаторство. „Колко малко от всичко това пред очите ми успявам да уловя с перото си — както визуално, така и във всяка частица от тялото ми,“ казва Улф относно собствените си произведения; прочитайки този малък том обаче читателят ще осъзнае колко много всъщност е запечатала една от ключовите фигури на XX век литературата.