Послепис

След успеха на романа „Една и съща нощ”, който бе удостоен с наградите „Дъбът на Пенчо”, „Хеликон” и „Елиас Канети”, а също така беше номиниран за роман на годината, Христо Карастоянов в новото си произведение „Послепис” се връща към период, когато живеехме като отражения на самите себе си.

В една новогодишна нощ четирима мъже пропускат влака, което ги сближава и им напомня за приятелствата и предателствата помежду им. Този инцидент ги отвежда назад във времето на страстни любови и случайни загуби, намерения и провали. В „Послепис” се възраждат спомените от 1968-а година, 1989-а година и редица други важни събития в живота ни, които често вярваме, че сме забравили.

От "Послепис"

Независимо от многократните откази да бъде приет в Художествената академия, Стоян упорито продължаваше да рисува. Неговите картини изобразяваха овчици с необичайно ръбести крака — подобни на тези на козичките от физкултурния салон — обаче с човешки очи. Всеки детайл от руното им бе толкова прецизно оформен, че много хора се чудеха как може да проявява такова търпение. Малцина знаеха обаче истинската причина зад творчеството му: той всъщност не играеше; вместо това нанасяше дебела линия около животинките със специална техника – използваше вилица за пасти по начин аналогичен на навиването на макарони. По този начин получаваше онези красиви къдрици – тайна само за него.

Както е било.
На картините му овцете или пъплеха по синьо-зелени хълмове, или стояха сгушени под червени дървета; понякога слизаха надолу през хълмовете докато дяволски залези огряваха небето над тях. Постоянно до овците бродеха черни кучета с форма почти като дракончета — много нежни создания с усмихнати лица. Имаше също зимни сцени – те бяха предимно чернобели освен гълъбовидните слънца върху белоснежното небе: всяко платно съдържаше по едно такова слънце; там обаче кучетата изглеждаха заплашително озлобени.

Не присъстваха хора — единствено облаци.
Веднъж попитах Стоян шеговито как разбира кога една картина е завършена.
„Какво казваш?” - отвърна той.
„Кога разбирате дали една картина е готова?” - повторих въпроса си.
„Много лесно! – каза той – Една картина е готова веднага щом я подпиша!”