Османската експанзия 1453-1683 г.

Османската империя и нейното съществуване винаги са били болезнена тема за българската историография и за народа ни като цяло. Не е изненадващо, че петвековното чуждо владичество не е донесло никакви реални ползи на нашата общност, докато отрицателните ефекти са очевидни и оставят дълготрайна следа в социалния, политическия и националния напредък.

Въпреки че имаме основателни причини да отхвърляме тази държава, която ни лиши от правото на свободно развитие, слепата ненавист и прекомерната емоционалност спрямо Османската империя все повече стават тежест за нас.

Необходимо е да намерим по-рационален и ясно осмислен подход към въпроса „Османска империя” и мястото й в нашата история. Чистият гняв и презрението, както и подценяването на Османската империя като изцяло негативна политическа структура не могат да обяснят факта, че тя успява повече от 300 години непрекъснато да се разширява, побеждавайки враговете си в многобройни битки. Тази държава предоставя значителен принос във военното дело на Ранномодерна Европа (XIV-XVIII век) с имената на видни военачалници. Това не е просто анти-българско възхваляване; това е сурова действителност. Нашите предци са били победени от една от най-мощните военни сили в европейската история. Днес, над сто години след освобождението си от чуждото управление, е важно да разберем как точно функционират османските военновременни структури ,за да можем по-добре да идентифицираме съвременните проявления подобно поведение у нас и така да избегнем грешките на миналите поколения.