Приятелите умират заедно

Иво Христов е четиринадесетгодишен млад писател, а неговият дебютен сборник с ужасни разкази "Приятелите умират заедно" представлява първата му книга. Той я създава на тринадесет години, след преминали четири операции на мозъка, извършени от проф. Маджит Самии – неврохирург в института INI в Хановер. Въпреки предизвикателствата, през които минава Иво, той успява да намери сили и смелост да пише и да се надява на положителен развой. Създава приятелство с професора, който му предоставя втори шанс за живот и посвещава книгата именно на него. От малък запален читател, Иво решава да опита своите умения в писането и споделя собственото си виждане за света.

Сборникът "Приятелите умират заедно" съдържа пет дълги разказа. Макар че те са доста различни помежду си, темата обединява стремежа на злото към доминиране над доброто. Освен това разглеждат алчността, злобата и безотговорността сред хората. Удивително е как едно момче на тази възраст говори по свой уникален начин за Бог и подчертава значението на вярата в Него и добротата като средства за преодоляване на множество трудности и страдания. Разкрива болката си и моментите на обезсърчение при заплаха от загуба на живота; говори за волята да вярваме и борим срещу обстоятелствата. В обръщението си към читателя след първия разказ споменава колко важно е понякога човек да изпитва страх – призовавайки го да прочете историите му с надеждата те също така ще предизвикат подобно чувство у него.