Таласъмите не спят зимен сън

В трамвая, един случаен човек се среща с необикновен индивид. Той му оказва помощ, но след това остава разочарован от него. Паралелно помага и на други хора. Накрая си тръгва. Това не звучи като класически сюжет или история за книга. Проблемът не е в самата книга, а в нас.

Дебютният роман „Таласъмите не спят зимен сън“ (автор Николай Гергов, издателство „БГ книга“) успява да бъде увлекателен и едновременно с това изненадващо натоварващ – сякаш шут в стомаха на пияница, който всяка вечер бие жена си.

На пръв поглед странстването сред лицата и местата извън централната част на София изглежда без особен литературен потенциал. Светът в „Таласъмите“ се обхожда пеша от начало до край, а персонажите там не са особено сложни или дълбоки. Езикът им е лишен от учтиви форми или книжовност; вместо това е изпълнен с препратки към познати ситуации за всеки жител на голям български град. „Таласъмите не спят зимен сън“ е толкова реална колкото всеки наш скучен ден.

Парадоксално е само героят-расказвач да изглежда нереален – не защото притежава суперсили, а просто защото му пука за всичко случващо се около него през цялата книга.