Symbolism

Терминът "символизъм" за първи път е използван през 1886 г. във връзка с поезията на Стефан Малларме и Пол Верлен, но скоро след това той започва да се прилага и в визуалните изкуства. В тях реалистичното изображение на природата отстъпва място на въображаеми сцени, изпълнени с психологически, сексуални и мистични теми.

Символизмът представлява широко международно явление, като особено силно присъствие има във Франция. Художници като Гюстав Моро и Одилон Редон отхвърлят реализъмa, натурализма и импресионизма в полза на картини с езотерични и често еротични визии. Вместо светлинно наситените пейзажи на Моне или откровените работнически сюжети на Курбе, символистите черпят вдъхновение от литературата, Библията и гръцката митология, за да предадат преживявания свързани с любовта, страха, мизерията, смъртта, сексуалното пробуждане и неосъщественото желание.

Книгата представя произведения на известни творци като Едуард Бърн-Джоунс, Пувис дьо Шаванес, Густав Климт, Джеймс Аббот МакНийл Уистлър и много други; тя разкрива обширния обхват , интензивността и влиянието на символизма.