Impressionist Art

Сцена на пристанище, изпълнена с петна и нюанси, е това, което дало името на Импресионизма. Когато картината „Импресия: Изгрев“ на Клод Моне била показана през април 1874 г., критиците се възползвали от заглавието и свободния стил при изобразяването на светлината и движението върху водната повърхност, за да подиграват новото импресионистично направление в изкуството.

Както често става с важни художествени движения, критиците по-късно получили своето наказание. Днес Импресионизмът е един от най-обичаните периоди в живописта по света. С грандиозни изложби, рекордни цени на аукциони и пренаселени музеи, творбите, които някога били считани за незавършени или неточни, сега са ценени заради атмосферното си пресъздаване на времето и мястото, както и за стилистичната динамика на бързите мазки върху платното.

Въпреки популярността си и множеството публикации по темата, много аспекти и художници от Импресионизма остават недостатъчно проучени. Тази книга от TASCHEN запълва пропуска като поставя акцент върху неправилно забравените пионери като Берта Морисо, Лусиен Писаро и Гюстав Кейботт. Освен това разглежда характеристиките на Импресионизма - от рисуването навън до ярките цветови контрасти - не само във Франция, където движение започнало да се формира, но също така в останалата част на Европа и Северна Америка.