Черните флагове

В „Черните флагове“ Джоби Уорик предлага детайлен и неутрален анализ на възникването и развитието на ИДИЛ, като акцентът е поставен върху историята на нейния основател – Абу Мусаб аз Заркауи. Той бива осъден през 1992 г. в Йордания за конспиративна дейност и попада в затвора, където среща своя духовен учител Абу Мохамед ал Макдиси, един от идеолозите зад „Ал Кайда“. След освобождението си през 1999 г., благодарение на амнистия, той се премества в Пакистан и по-късно в Ирак. Именно там проявява своите лидерски качества и организационни способности. Неговата групировка, наречена „Ал Кайда в Ирак“, бързо набира популярност чрез самоубийствени атентати и засилване на етническото напрежение, докато дори Осама бин Ладен впоследствие се дистанцира от него.

След убийството му при въздушен удар през 2006 г., ръководството преминава към Абу Бакар ал Багдади – професор по ислямско право. Организацията променя името си първо на „Ислямска държава в Ирак“, а после става известна като „Ислямска държава в Ирак и Леванта“. В последните глави читателят ще открие причините за бързия растеж на ИДИЛ и привлекателността й за много доброволци сред нестабилната политическа ситуация както в Ирак, така и в Сирия.

Уорик прави забележително обективно разглеждане на американската инвазия в Ирак и последствията от нея, включително опитите някои служители да повлияят дори на ЦРУ с цел оправдание на действията си. Читателят може понякога да почувства нужда да спре за момент, но книгата определено заслужава внимание до самия край. Джоби Уорик без съмнение е заслужил наградата Пулицър!