Портрет на надежда

**ПОРТРЕТ НА НАДЕЖДА**

Отново рисувам портрета на тъгата. Малко старомоден, но все пак беше платен. С молив, който трепери от липса на четка, създавам гротескни образи с няколко щриха. Вместо сълзи оставям лунички, а в светли нюанси вплитам очите – тези очи сякаш не принадлежат на никого, но всъщност са дълбоко закотвени в моето сърце. И не споделяй с никого, че напомня за нея; косите ? ще се развяват по начин, който да подсказва за оставаща любов в едно забравено кътче. Мислиш ли, че само се шегувам? Независимо как ти изглежда ситуацията, тъгата ми е проект за портрет на надеждата.

Последните стихотворения на Цветан Начев в сборника "Портрет на надежда" продължават темите и мотивите от предишните му творби и съдържат силни трагични послания. Парадоксално е как черната тъга и песимизмът се смесват със светлата надежда и нежната лирика. Но този парадокс всъщност е повърхностен: разочарованията и болката дават криле на вдъхновението у поета. Важно е въвеждащото стихотворение като програма и послание към читателите - целият живот на Цветан Начев минава през опити да улови образа и сложността на надеждата. Тъжната му съдба прекратява рано неговия творчески път; обаче има странна закономерност между живота и делото на подобни творци. Всеки анализ може да бъде условен, но ако вземем предвид индивидуалността им при оценката им мащабно, няма как да не видим общ знаменател – истинските поетични таланти живеят трагичното си битие героично възвишено въпреки трудностите си. Безспорно можем да включим Цветан Начев сред талантливците напуснали ни твърде рано.