Спомените ми

Теню Начов Христов е роден на 1 февруари 1850 година в Стара Загора. Няма информация относно неговите родители, но се знае, че е останал без тях и от ранна възраст започва да живее при обущар, където работи като чирак. Когато навършва пълнолетие, той купува ръчните инструменти от майстора си и започва да поправя обувки за прехрана. По-късно заминава за Румъния, където влиза в контакт с хъшовете и участва активно в дейността на Българския революционен комитет. При избухването на Руско-турската освободителна война пристига в Плоещ, където доброволци се записват за опълченци. В този момент опълченците са над 7000 души организирани в роти под командването на генерал Столетов. По време на боевете при Стара Загора загиват около 4000 опълченци, но те успяват да задържат армията на Сюлейман паша за шест часа, което позволява на генерал Гурко да укрепи защитата при село Шипка и спре турските сили. След тези сблъсъци оцелелите опълченци са едва 300 души сред които е и Теню Начов. Той също така взима участие в Балканската война като доброволец и получава шест ордена за проявена храброст.

След Освобождението Теню Начов става мирови съдия, а по-късно областен съдия и юрисконсулт към Столична община. Като един от основателите и касиер на Либералната партия играе активна роля в българския политически живот; близък е с фигури като Цанков, Славейков, Каравелов, Балабанов и Стамболов. Разбира отлично турския език както и руския и румънския; говори немский английски; разбира френски плюс други балкански езици. Освен това свири на флейта ,кларнет và цитра.

В издадената през 1925 година книга Теню Начов разказва малко известни факти от историята чрез личния си поглед върху събитията като пряк участник - стилът му е живописен . Не се колебае да каже истината дори когато тя не му бъде благоприятна или противоречи интересите на Либералната партия.Той акцентира върху значимостта нa интелигентните смели българси борби зa освобождение και доказвайки пред света че сме народ способен να жертвуva свободата си.
Скромността му го прави забравян във времето , затова името му остава неизвестно дълго време.