Древните българи, Шумер и Вавилон

За много читатели тази книга може да изглежда като продължение на предишните две произведения „Древните българи и пирамидите“ и „Загадките на Земята и древните българи“, а вероятно ще бъдат прави в това си впечатление. Важно е обаче да се отбележи, че освен общата тематика за древната българска история, тя предлага специфични характеристики и особености.

Вавилон винаги е бил магнит за вниманието на хроникьори, историци, археолози, изследователи и любители на необичайното. Това не е случайно – царството наследява богатата култура и цивилизация на шумерите в Месопотамия. Няма друг античен град-държава, който да е събрал толкова много "чудеса" - Вавилонската кула (Етеменанки), Висящите градини, внушителните 16-метрови стени на Вавилон, както и златната статуя Истукана с височина 27.60 м и ширина 2.76 м. Всички те са свързани с легендарния Навухудоносор II от династията на българите-худони, споменат в Старозаветната Четвърта книга на царете наред с летописа за българската държавност „Именник на българските кханове“.

Историята не познава случайности; всяко явление или процес имат свои предпоставки и закономерности – стига да успеем да ги осъзнаем. Древнобългарските държави представляват духовни общества, а техните жители - трако-кимериците вярвали в присъствието на божествена искра у всеки човек. Вместо просто да се покланят пред Бога, те търсели начин чрез своите действия да достигнат до неговото величие и хармония със света около себе си. От тази перспектива легендата за построяването и разрушаването на Вавилонската кула придобива нов смисъл: Етеменанки става грандиозно постижение от множество поколения — символизиращо вечния стремеж човешкия дух към контакт с боговете и недостъпното.