Чудомир - непризнатият класик и неопознатият народопсхиголог

Чудомир, който изглежда, че с лекота и артистичен талант създава своите персонажи, всъщност навлиза дълбоко в тъмните кътчета на техните души. Той изстрадва всеки неприятен жест и произнася лошите им думи, ставайки жертва на бурната емоция и тихата параноя на тези примитивни индивиди – селските недомасленици, които се превръщат в градски парвенюта. В него остава мизерия от срещите с тях; той натрупва скръб при всяко ново представяне. Вероятно изпитва гняв и тъга докато ги пресъздава, но вместо омраза чувства обич. И продължава да се смее – силно и неудържимо – дори когато е потопен в печал или притиснат от тежести до отчаяние. Неговият смях винаги носи радостна нотка, макар да съдържа нюанси на подигравка или даже присмех; оставайки светъл и чист, той служи като очистител за душата му.