Франция при Наполеон: Революцията, Консулството, Империята

Драматичните събития, свързани с френската армия през 1812 година – инвазията в Русия и последвалото отстъпление, което се трансформира в бягство, както и героичните усилия на руския народ да защити родината си, са представени от М. Лермонтов в поемата "Бородино" и от Лев Н. Толстой в романа "Война и мир", превръщайки се във вечна литературна класика.

Талантливият художник Давид оставя след себе си великолепни портрети на Наполеон, а Бетховен му посвещава своята "Героична симфония". Гьоте е възхитен от неговия талант и изразява подкрепа за него, дори забранявайки на сина си да участва във войната срещу Наполеон през 1813 г. Хайне изпитва съчувствие към трудностите, които англичаните нанасят на Наполеон по време на изгнанието му на остров Света Елена. Според Стендал, който достига до Москва с френските войски през 1812 г., именно пристигането им във Венеция през 1797 г. бележи края на героичния период в живота на Наполеон Бонапарт.