Франция при Наполеон. Революцията. Консулството. Империята

„Количеството на книгите, написани за Наполеон и за създадената от него Първса империя във Франция, са вероятно много повече от броя на войниците в неговите армии. Епохата Наполеон е период на значителни политически, социални и икономически промени не само във Франция, но и в Централна и в Западна Европа. Това са години, в които армията създава генерали по-бързо, отколкото жените раждат деца.”
- Андре Мороа

***
Драматичните перипетии на френската армия през 1812 г. - нахлуването в Русия и отстъплението, превърнало се в бягство, както и героичните усилия на руската нация за защита на родната земя, представени от М. Лермонтов в поемата "Бородино" и от Лев Н. Толстой в романа "Война и мир", се превръщат в литературна класика.
Талантливият художник Давид оставя на поколенията прекрасни портрети на Наполеон, а Бетховен му посвещава "Героична симфония". Гьоте е очарован от неговия гений, симпатизира му и забранява на своя син да воюва срещу него през 1813 г. Хайне му съчувства за огорченията, които англичаните му причиняват на остров Света Елена. Според Стендал, който достига с френската армия през 1812 г. до Москва, с влизането й във Венеция /1797 г./ завършва героичният период от живота на Наполеон Бонапарт.