От историята на българския книжовен език към теорията на книжовните езици

Какво представлява нормата на книжовния език? Кой определя какво е правилно и какво не в нашия говор? Какви са критериите за тези определения? Защо едни изрази се смятат за верни, а други – за грешни? Когато дадено правило е записано в наръчник, трябва ли да го приемаме безусловно като единствено вярното решение? Дали правилата са окончателно установени или те могат да бъдат преразгледани и изменяни с времето? Какви са връзките между книжовния език и обществото, както и между него и кодификаторите (тези, които съставят речници, граматики и учебници)? Как социалните промени влияят на книжовния език? Всички книжовни езици ли действат по сходен начин или техният исторически произход оформя основните им черти днес? Как следва да реагираме на отклоненията от стандартите посочени в наръчниците?

Много от нас си задават подобни въпроси – особено днешната ситуация показва колко интензивно използваме езика. В своята работа Боян Вълчев поставя пред себе си както теоретични, така и практически цели. Той цели да обясни редица езикови явления от миналото до настоящето, които биха били полезни за учениците, учителите, студентите, родителите и всеки член на българското общество.