Сабазий

Музикантът получава покана за среща от свой роднина, който до момента е бил считан за мъртъв. Двамата са на почти една и съща възраст и са се виждали единствено в детството си. Няма причина нито един да търси другия. Въпреки че музикантът има своите колебания, решава да отиде на срещата. Приема предложение, което не желае, но не може да откаже. Тази ситуация поставя основите на разрушителна връзка, изпълнена с щедрост и разумност, предателство и лоялност.

Кой всъщност е Сабазий? Той представлява бога на опиянението, екстаза, абсурда и яростта. Полубезсмъртен полулек човек, той присъства в живота на всекиго и същевременно е уязвим като тях. Може да носи радост или унищожение; променя хората около себе си. Рано или късно всеки започва да говори за него, но обикновено това става твърде късно.

Чрез призма на два древнокитайски мита - тези за Сабазий (известен още като Дионис или Бакхус) и Орфей - романът разглежда България през последното десетилетие, анализирайки как хаосът може да бъде ред за някои хора. Как историята се повтаря непрекъснато. Как примитивните притчи относно любовта, страха, мисията, приятелството и смъртта успяват да намерят начин да говорят със съвременния ни език.