Смъртта на поетесата

В "Смъртта на поетесата" Сибел Тюркер представя един етап от живота на 22-годишната студентка Ерсин, която, подобно на авторката, учи право и пише стихотворения. Въпреки това, сходствата между двете млади жени свършват тук; главната героиня с мъжко име се чувства отчуждена от всичко около себе си и сравнява живота си с натурални сокове, пълни с химикали – „гъсти, ароматизирани и кондензирани“, които чакат да бъдат разредени с вода и изпити. Тя осъзнава, че не знае как да съчетава правилно съставките в тези смеси; пропорциите й са непознати. Резултатът е неизбежно рядък и разреден като нейния собствен ум – загубен и после открит отново без радост. Единственото близко до душата й лице е баща й със своето тихо лудило, но той умира от Алцхаймер, оставяйки я сама с майка си - бивша танцьорка в бар - и красива по-голяма сестра, чиято основна цел е финансово изгоден брак. Когато Ерсин среща загадъчната Елиф и се влюбва в приятеля й Самим, романът взима неочакван обрат – вероятно дори за самата авторка – който читателят (дай Боже) ще следи трескаво до финала му; защото както гласи мотото на книгата: „чуждото умиране е най-загадъчният аспект за всички нас“...
Азиз Шакир-Таш