Отворена книга

"Ето ме тук: от детството до днешния ден. За съжаление, възроденият чрез думи живот не е автентичен, а просто копие.

След промените през ноември 1989 г. започнах и завърших своите спомени за софийските си преживявания между март 1990 г. Не знаех дали свободата ще има още един шанс.

В противовес на повечето български писатели, аз не чаках да премина тихо Дунава и тогава да се осмеля да назова поименно моите мъчители и тези като мен; реших да ги изоблича приживе – сега и тук; стоях лице в лице с тях, очи в очи; считах за нечестен подхода: „писателят Х. каза”; „У. сподели...” Освободих моите "герои" от анонимност; ако съм сгрешил – нека ми опровергаят. Предложих им открит публичен двубой.

Освен полемиката с Николай Хайтов в „Литературен форум“ през 1990 г., досега никой друг не е реагирал.

Как може тази книга да остане незавършена?! Толкова много са ме упреквали, че съм бил поддръжник на Отворено общество, че поне определението му бих искал да присвоя!

Отдавна знам: в изкуството, ако си направил нещо – никой няма право да ти го отнеме; ако не си го направил – никой няма какво да ти даде!

Читателю, пред теб съм гол както майка ме е родила! Не се страхувам, защото нямам лъжи зад себе си.
Човекът може би понякога подвежда в живота. Но когато пишеш – о, това вече е различно! За мен това е все едно като изповед или легнало под ножа операция. Няма място за движение!
И каквото ще стане!

Тази книга само Този, който отвори страниците на моя живот може напълно затвори."