Империята "Пайнероff" 1:1/ Истинската история на чалгата Кн.1

Чалгата изпя своята песен, но не напълно. Романтичният етап на този музикален жанр приключи завинаги, макар че ще продължи да се развива по инерция още доста време.

Както казва Марк Твен: "Слуховете за моята смърт са силно преувеличени." Същото важи и за чалгата – тя вече не е такава, каквато беше в периода на Хисарския поп или през 1990-2003 година. Нито пък е същата от 2003 до 2009 година. Хисарският поп твореше сладникави балади като "Звезди ли искаш да ти свалям" и "Дай си сърцето на който искаш". По-късно той бе изместен от първичната чалга с хитовете „Селската баня голям кеф“, „Радка пиратка“ и „Ой, тигре, тигре“. Тогава борческата чалга започна да печели популярност с песни като "Бели птици и куршуми", "Зора е, а нема те", "Баба Берта чака там" и други.

Това беше времето на малките капанчета с боядисаните кебапчета, евтината ракия наливана под тезгхаа; народът нямаше грижи – парите бяха в джобовете им след успешни продажби на димитровградския пазар. Те искали да покажат богатството си - качвали се на масите, разкъсвали ризите си и пеели заедно със звездите докато щедро запълвали деколтетата им с банкноти.

Собствениците на складове оставяли десетки хиляди левове вечер при певиците. Чалгата имала свои заведения - БИАД, “Чевермето”, “Плантация”. Най-известният ресторант бил харманлийският “Приказките”, откъдето тръгвали директиви към новобогаташите.

Там богаташи от Свиленград хвърляли пачки пари по дансинга сред прилежните сервитьори. Звездите Ивана, Емилия, Малина и Десислава тогава били само подгряващи певици преди инж. Митко Димитров да ги направи звезди чрез кабелни телевизии; после той основавал собствена телевизия.

След това вече нямало значение кой какво изпълнява - едно парче ставало хит след многократно въртене по радиото или телевизията; всичките знаели песента излъчвана от “Планета”. Ако не те дават там няма шанс за успех! Певиците започнали да участват в политически митинги – Докато Десислава и Глория подкрепяли СДС , Веско Маринов бил любимец на БСП.

Партиите плащали сериозни суми за участие на известни артисти в кампаниите си; лидерът обикновено питал дали присъстващият народ ще гласува за тях? Аз винаги утешително отвръщах: “Да разбира се!” Какво му трябваше повече един политик освен една лъжлива добрина?