Будистки плаж. Разкази

Прозата на Васил Георгиев предизвиква дълбок респект у читателя. От дебюта на Вергил Немчев с "Голямото глезене" насам, това е първият случай, в който срещаме автор без предишни издания, но притежаващ такава увереност в писането си и толкова добре преценено самочувствие. Той успява да бъде разнообразен, докато запазва единството на собствения си стил и белетристичните решения. Ясно е, че става въпрос за талантлив творец с голям потенциал.

Как обаче прозата от "Будистки плаж" се противопоставя на инерцията на агресивния свят? Ръкописът на Васил Георгиев успешно комбинира библейски пародийни реминисценции (“Ахасфер“), ретро-стилизации (“Цвета“), събиране на различни видове превозни средства (както можем да видим в разказите “Някога“ и “Любов“), айсикю-кореспонденция, която започва по много елегантен начин: “Искаш ли да ти кажа нещо много тъжно?“ (отразено в разказа “Фрагменти от останалия живот”), множество несходни фантастични решения (например в произведения като “Черният мъж“, “Варианти на падащо коте“, и “Тръбите на Бога“) и постоянно преминаване границите на възможното при повествованието.

"Будистки плаж” не представлява само успешен старт или просто обещаваща книга; ръкописът носи значима стойност за развитието на българската къса проза. Той представя истинското царство на краткия разказ – пространство "Където човек е свободен".

Борис Минков