Канела.Стихотворения

**КАНЕЛА**

Защо позволи да бъдеш опиянена от сладостта на рими и следобедни мечти, сравнявайки раменете си с гауди, по сент шапел неосъщественото, да учиш устните си в сорбоните? Усмивката ти да се разгръща в антологии, а животът ти преди това – хакнат. Да бъде като vh1.

Когато нямаш нищо, не чувстваш ли леко излишна? Да бъдеш единствената муза за депеша; канелата в дъха ти е причина за представления, световното CV да бъде свързано с твоята кожа. Бельото ти над изкуството да се въздига... над науката. То обявява сълзите ти за финал на изкуствата, но все пак...

Кажи ми защо всичко това е нужно? Един елинец се е отдалечил от всички живи същества - клакьор на миглите ти и смъртта едновременно; напиващ се със звук от песни и други нежности. Той няма идея къде е или кой е... Защо повярва в крехките рими? Защо не го остави вътре при тях да умре и угасне там?

Моля те, кажи ми…