Век и краевековие

В българската литература от XIX век се наблюдават явления като позитивизъм и декаданс, които разкриват различни аспекти на ориентализма и културната идентичност. Основният проблемен въпрос в тази книга е връзката между Ориента и Оксидента, като вторият термин тук е сведен до Европа. Текстовете не претендират да обхванат всички теми изчерпателно, но представят разнообразие от интерпретации за Ориента и разглеждат взаимодействията му със Запада, постоянно променяйки ролите на субектите и обектите в тези отношения. В произведенията Ориентът се определя като разрушителна ментална нагласа (както при Каравелов и Ботев), а също така е анализиран чрез свои културни символи (например спора между Иван Богоров и Добри Войников). Освен това той се възприема като медитативно спокойствие или нирвана (илюстрирано с "калоферските момци" на Константин Огнянович или тихото присъствие на Нешо Бончев) и в крайна сметка е оценен негативно като примитивен колективизъм, който ограничава индивидуалността на хората с произход от Запад или Север.