Следеният човек

Веселин Бранев, български писател, сценарист и кинорежисьор, който живее в Канада от десет години, не претендира за нищо особено и е избрал подзаглавие за своята книга "спомени, предизвикани от документи".

В произведението му всичко е истинско – хората, събитията и фактите обхващат петдесетгодишен период - от времето преди Втората световна война до падането на тоталитарния режим. Тези години са изпълнени с болка и страх.

Книгата разглежда множество притеснителни теми – властта на "Единствената партия", Държавната сигурност със своите методи и досиета. Съществуват разкази за "хората от сумрака" и тъмните аспекти на една цинична система, в която както наблюдателите, така и наблюдаваните са жертви; става дума за осакатените съдби и несбъднатите мечти.

Според издателите Веселин Бранев не просто представя реални събития или известни личности от този мрачнен период. Той задълбава дълбоко в причините и предпоставките на случилото се, надминавайки обичайното ниво на мемоаристика.

Тази невероятна книга комбинира документални факти с белетристичен стил по начин, който не само разкрива истината, но също така увлекува читателя като роман от най-висок клас. За мотто авторът е избрал немска поговорка: "Подслушвачът на стените чува своя собствен срам".

Веселин Бранев е роден на 28 април 1932 г. в София в семейството на чиновник. Неговият баща Неделчо Бранев бил член на БКП още през 1930 г., а през 50-те и 60-те години работил като съдия във Върховния съд.

Бранев завършва право в Софийския университет след което започва кариерата си като журналист, сценарист и режисьор. Написал е две художествени книги – "Чаша кафе сутрин" (1966) и "Осъмване без някого"(1967). Участвал е като сценарист (заедно с брат си Георги) и режисьор в седем серии от филма “Записки по българските въстания” по книгата на Захарий Стоянов (1980), както i e сценарист i режисьор na игралните филми “Хотел Централ” (1983), “Убийства”(1987) and “Сумрак”(1989), последният непоказван.