История на бъдещето

Странният кораб се приближаваше към него, а с всяка стъпка Филип изпитваше все по-голямо удивление. Той изглеждаше като единно цяло, без видими сглобки или съединителни елементи; повърхността му беше изключително гладка и не успя да забележи никакви отвори или прозорци. Въпреки перфектната си гладкост, тя не отразяваше слънчевите лъчи, а вместо това сякаш абсорбираше светлината. Когато акостира, горната част на кораба започна да се разцепва, сякаш някой бе налял киселина в централната й част.

Докато го наблюдаваше внимателно, Ина трудно успяваше да скрие своето вълнение. Тя знаеше, че трябва да го последва по предначертания маршрут. Беше се подготвила старателно за разговора относно всичко случило се след смъртта му до момента. Не желаеше внезапно да натовари Филип с информация; той щеше да научи много новини, които можеха да бъдат трудни за възприемане – особено когато самият той още обмисляше дали не е полудял.

- Искате ли отново войни?! - избухна внезапно мъжът със сините очи. - Никой на тази проклета планета не знае какво означава "война"! Никой! Няма хора, които са усетили болката на другите! Ако бях върнал знанието назад във времето, пак бихме стигнали до тук! Не разбираш ли? Земята е чиста! Без пороци и омраза; няма насилствена смърт защото никой дори не подозира за тяхното съществуване! Все още ли не схвана?! Сега можем да започнем начисто! Начисто!!!