Действие и реакция: Житието и битието на двойка думи

Защо в ежедневието си казваме, че непоносимата ситуация предизвиква реакция? Как биолозите са стигнали до разбирането на отношенията между живия организъм и околната среда през призмата на взаимодействието? За какво става въпрос, когато говорим за "абреакция" и защо това понятие е било създадено, а по-късно забравено от ранната психоанализа? Какво имаме предвид под термина "реакционна политика"? Твърдението, че нацисткият тоталитаризъм е бил отговор на комунистическия такъв, не означава ли оправдаване на последния? Думата "реакция" и нейните производни служат както за обяснение чрез причинност, така и за разбиране с емпатия. Те ни идват на ум при търсенето на решения за нашите лични проблеми. Но самите тези термини не представляват ли своеобразен проблем?

Тези въпроси провокират известния швейцарски литературен критик Жан Старобински (роден 1920 г.) да изследва интелектуалните пътища на понятието "реакция" и неговите производни през различните исторически периоди. Книгата му започва със значението им в схоластичната философия и завършва с днешните ни размисли относно концепцията за прогреса — без който политическата реакция изглежда немислима. Старобински се опира на редица философи (Аристотел, Лайбниц, Кант, Ницше, Ясперс), учени (Нютон, Биша, Клод Бернар) и писатели (Дидро, Бенжамен Констант).