Животът и смъртта на Емил Ажар

В началото на 70-те години Ромен Гари вече е утвърден писател, публикуващ в издателство “Галимар”. Неговият дебютен роман "Европейско възпитание" излиза през 1945 г., а през 1958 г. той печели наградата “Гонкур” за творбата си "Корени". Въпреки успехите, скоро го обзема носталгия по ново начало и до 1973 г. има написани деветнадесет романа, но чувства, че не предизвиква интерес у читателите. Тогава започва приключението с псевдонима Емил Ажар. Романът "Голям галльовник", алегория за самотата, където статистик бива обладан от питон, е изпратен под името Ажар в издателство “Галимар”, което отказва да го публикува. Без да разкрива самоличността си, Гари предлага ръкописа на Симон Галимар от другото издателство - “Меркюр дьо Франс”, което веднага решава да го издаде. Книгата получава положителни отзиви от критиците, но скоро се появяват съмнения относно истинския автор; имената на известни личности като Реймон Кьоно и Луи Арагон са спрягани.

През 1975 г., за да опровергае слуховете, Гари решава физически да въплъти своя псевдоним при публикацията на текста под заглавие "Животът пред теб". За тази цел избира младия си братовчед Пол Павлович – талантлив младеж с широки познания. Под името Емил Ажар романът печели наградата “Гонкур” през ноември; тъй като тя може да бъде присъдена само веднъж на автор, адвокатката Жизел Алими съветва Гари да убеди братовчеда си да я откаже, но Пол вече играе собствена игра и твърди публично, че няма връзка с текста.

Това обаче не пречи на триумфа на романа: той продава над един милион копия и е преведен на двадесет и три езика. През 1979 г. излиза последната книга под името Емил Ажар - "Тревогите на цар Соломон". На 2 декември 1980 г., след смъртта му чрез самоубийство, в текст наречен “Животът и смъртта на Емил Ажар”, написан на 21 март същата година , той заключава: “Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом.” Истинската идентичност зад именицто Емил Ажар става известна след комюнике от агенция Франс Прес датировано към края юни 1981 година.