Аутопсия на една любов

На третия такт, с глух и загадъчен звук, се включи Жоро на контрабаса: осмина... пауза... осмина... пауза, две осмини... пауза.

"Болеро" от Рабел.

Бени наклони глава към микрофона и постави флейтата на устните си. От нея потече безкрайна мелодия, която сякаш идваше от нищото – мистериозна, сладка и топла като испанска нощ; изпълнена с непозната опасност и тъмна страст. Тази музика носеше магическо заклинание и предчувствие за нещо незабавно наближаващо - зловещо предупреждение за мрак, ножове в нощта и лоша кръв! Това беше една единствена горда мелодия без никакви изменения, която всеки следващ инструмент поемаше и повтаряше тържествено. Силата ѝ растеше все повече в мрака; ритъмът на барабанчетата ставаше все по-отсечен и остър. Накрая всички инструменти се обединиха в мощно форте, разширяваща се до огромни размери сфера на звука: екзалтирани, напрегнати и обречени… В този момент те избухват във финала със зловеща модификация на това страховито произведение, където мелодията, ритъмът и тактът едновременно пронизват черната пропаст на безкрайното нищо…