Пленени от спомена

Книгата на Павел Павлов "Пленени от спомена" заема специално място в неговия творчески път като театрален и литературен автор. В нея се разказва не само за срещите и работата му с известни личности от българския театър и кино, но също така служи като лична равносметка и размисъл относно съдбата му като талантлив творец, благословен със щедро сърце. Топлината и искреността на тази дълбока изповед са особено видими в частите, посветени на неговия учител проф. д-р Кръстьо Мирски. Много години той посвещава на театъра, превръщайки го в свое професионално призвание, което носи множество духовни вдъхновения. Постановките му както в столицата, така и извън нея, включително ранната работа в телевизията — където той осъзнава предимствата на широката аудитория и новите технически възможности — утвърдиха името му сред почитателите на Мелпомена. С тази аура около себе си той навлезе в живота ми; нашето запознанство прерасна във важно приятелство, което продължава до днес. Лично съм свидетелствал за някои от най-значимите моменти от кариерата му, особено през времето когато работеше в театър "Сълза и смях", където постановките „Очите ми зелени, устата ми хубава“ по Селинджър , „Солунският чудотворец“ по Фани Попова-Мутафова и „Две хубави очи“ по Яворов привличаха огромен интерес у зрителите. Това беше истинска манифестация на празничното усещане у хората — потребността им да се свързват с автентичното изкуство.
Атанас Свиленов