Първи корабен дневник на български мореплавател

В представената мемоарна книга е публикувана само малка част от обширната кореспонденция на капитан I ранг Станчо Димитриев, която включва 386 писма до съпругата му Невянка Димитриева за период от десет години (от 1897 до 1907 г.). Избрани са 98 писма в формата на корабен дневник, основно свързани с неговото плаване на френския ветроход "Мелпомен" към Канарските и Азорските острови през 1897 г. Освен тях, се публикуват и 13 по-значими писма относно дипломатическите му мисии в чужбина, както и за пътуването с учебния крайцер "Надежда" до черноморските пристанища на Русия и Турция. Тази частично по-пълна кореспонденция излиза наяве след повече от век и вече носи историческа стойност.

Трагичната съдба на капитан I ранг Станчо Димитриев има аналогия с „Аферата Драйфус“ във Франция, но у нас е известна като „Аферата Пишон и нейната жертва“ (Петър Петров, 1968). Този случай представлява ясен пример за политическата действителност в България през Балканската епоха и показва как висококвалифицирани морални личности биват унищожавани по несправедлив начин. Подобни случаи не са рядкост в новата ни история след Освобождението (1878). Завистта – неприятното качество у българите – винаги е служила като причина за разрушаването на способните им сънародници.

Значителният принос за популяризацията и късната реабилитация след половин век на Димитриев принадлежи главно на Владимир Павлов, д. ист. н., който дълго време ръководеше Военноморския музей във Варна. През 1973 г. той издаде монографията „Български морски офицери“, в която първото споменато име е именно това на капитан I ранг Станчо Димитриев – човек с академично военноморско образование от Англия и първи българин начело на Военноморския флот.
От съставителите