Нищо не е различно. Нищо не е същото

Сигурна съм, че често прекалявам с описанията на пустотата и тъгата в душата си, използвайки неясни думи. Но трябва да ми повярваш – това има своя дълбочина и може да бъде интерпретирано.

Тази празнота е като
кошницата с ябълки,
както я предлага раздрънканият продавач
по пътя,
или безмълвната комуникация на
костенурките, които са стигнали до шосето,
или оголените корени на
изгорялата гора край Мальовица.
Тя е самота, подобна на понтонен мост
над Дунав или Темза,
и напомня за счупените черупки на
изядени орехи.
Всичко и нищо –
приятелко...

По-лесно би било да продължа напред,
но спирката представлява активност, която е невероятна;
уморителната борба с невидими рани
поглъща живота ти непрекъснато.

И може би ако успееш да осъзнаеш това,
може би именно то е истинското щастие; не знам...