Около Умберто Еко: Семиотика и идентичност

Ако в континуума съществуват линии на тенденции, независимо колко неочаквани и мистериозни да са те, нямаме право да изразяваме каквото ни е угодно. Битието може действително да изглежда безсмислено, но все пак притежава значения; тези значения не са задължителни, но със сигурност определят забранени направления. Има аспекти, които не могат да бъдат изказани. Не е от особено значение дали те вече са били споменавани в миналото; по-късно сме се сблъскали с някаква очевидна истина, която ни убеди, че онова, което преди е било произнесено, вече не подлежи на повторение.

Твърдението за наличието на линии на съпротива не предполага непременно наличие на универсални закони в природата. Хипотезата за такива закони (или конкретен закон) представлява само един от начините за реакция спрямо появата на дадена съпротива. Установявайки наличието на линии на съпротива, ние казваме само това: езикът не конструира битието отначало; той го проучва и открива винаги нещо предварително зададено (но "предварително зададено" не означава завършено или окончателно). Дори ако битието е повредено или нарушено по различни начини, ще остане известно платно с основа и нишка – макар и променени от множество дупки – които упорито продължават да присъстват.

Линиите на съпротивата именно обозначават това "предварително зададено". Появата им представлява най-близкото до концепцията за Бог или Закон преди всяка форма на Първична философия или Теология.
Умберто Еко