Възходът на империите:400 г.пр.Хр.-200 г.сл.Хр.Т.4

През горещото лято на 321 г. пр. Хр., от Вавилон на запад се движи величествена процесия, наподобяваща огромна златна стоножка. Хората в градовете и селата по пътя с благоговение се събират, за да изразят своята почит към нещо невиждано досега: златната каляска с колони, украсени с гирлянди, и свод от инкрустирани скъпоценности - миниатюрен гръцки храм на колела; елегантен впряг от 64 мулета, чийто яреми са натоварени със скъпоценни камъни, а звънчетата им звучат при всяка крачка; воини от Персия и Македония маршируват тържествено в знак на траур и уважение; под пурпурния балдахин пред храма стои благоуханният ковчег от ковано злато. Император Александър Велики – завоевателят на Египет и Азия, върховният господар на половината познат свят – е мъртъв след като умира от треска на едва 33 години. Сега тялото му бива транспортирано за погребение.

Но къде всъщност е неговият дом? Роден в Македония – примитивна гръцка държава северозападно от Егея – той не е стъпвал там повече от десетилетие по време на своите завоевания. Основал множество градове (16 именувайки ги с неговото име), женил се за жени както в Персия така и в Афганистан след покоряването им. В Египет го смятат за бог. Получава гръцко образование и счита Атина за централна точка на световната култура - въпреки че тя вече залязва в други области. Последното му местопребивание е Вавилон, където тялото му престоява две години чак до готовността на катафалката. Какво място може да бъде наречено негов дом? Където и да живее този човек, той остава постоянен символ на собствената си имперска слава. Александър най-силно представя концепцията за гражданството над света сред всички свои съвременници.

Практично решение относно мястото за последния му покой взима един от генералитета му - Птолемей, близък приятел още от детството си, който управлява Египет като сатрап. Той води войска към Сирия, очаквайки процесията , която първоначално трябвало да продължи към Македония но вместо това насочва маршрута й към Египет.

В Александрия – великолепния град основан лично от него край делтата на Нил – скоро ще бъде изградена грандиозна гробница, където тялото му ще остане векове наред под наблюдението нa жреци и посещавано оt поклонници . Гробницата привлича внимание дори през 48 г . пр . Хр ., когато Юлий Цезар я посещава , както прави наследникът му Август , носейки образа нa Александър върху свой пръстен . Ранните християни изобразявали Иисус по начин подобен нa великия завоевател- голобрадo c разпуснати руси коси . Столетия по-късно мюсюлманите го добавят сред своите светци . „Чудесно е да живееш смело и оставиш след себе си несмирима слава", казвал веднъж Александър .

Всеки войн oт времeto нa Aлександър би разбрал тази стремеж към слава y приключения ; тя e толкова важна зa духовната атмосфера nа IV век пр.Hp., колкото стихотворенияta nа Омир.