Обсадените империи: 200 г.сл.Хр.- 600 г.сл.Хр. Т.5

Рим не е преживявал подобно триумфално завръщане от времето на Юлий Цезар и възхода на империята. Властта на Римската империя постепенно отслабва, особено в западната част. Нападенията от варвари и бунтовете сред съюзниците, заедно с увеличаващата се вътрешна нестабилност, водят най-великата империя в историята на Запада към упадък.

Но през 274 г. сл. Хр. този процес внезапно спира. Пред римляните изниква млад, динамичен и много амбициозен император – Луций Домиций Аврелиан, който успява да възвърне предишното величие на Западната империя. Той произлиза от скромен произход в североизточната провинция Дакия Рипензис (Крайбрежна) и достига високи постове чрез убийството на своя предшественик и елиминирането на конкурентите си.

Първо той започва военни действия срещу варварите по река Дунав, прогонвайки ги обратно зад границата. След това отблъсква нападателите в Италия и бързо насочва усилията си към Изтока. Пресича Сирия и разгромява армията на една разбунтувала се царица, разрушавяйки столицата й Палмира до основи. Накрая Аврелиан събира легионерите си и тръгва северозападно да потуши непокорния галски регион, който е обявил независимост от Рим преди 15 години.