Ситно, с клякане

Възхитително представяне на абсурдите в едно малко селце, където политиците, бюрократите и тарикатите създават объркване. Местните шегаджии се опитват да разгадаят сложността на глобалната конспирация, но успяват само поединично – като избягват проблемите чрез алкохол, саркастичен смях и... любов. Смехът в произведението прелива от всеки персонаж и ситуация, освобождавайки читателя от стреса на ежедневието. Авторът майсторски поднася сериозните социални въпроси с лека ръка и доза ирония - зад политическите лозунги стои манипулация, корупция, безразличие към обществото и незачитане на човешкия живот и достойнство. Героите са въвлечени в тайни сценарии за взривяване на погреб с боеприпаси, справяне с природни бедствия или странни административни решения в името на личните интереси.

Фичо е бивш поп, настоящ кръчмар и неосъществен рокер; той вече две десетилетия таи тайна любов към циганката Росина. Тя е израснала сама след като семейството ѝ я оставило да живее близо до селското блато. Отгледана е със загриженост от прислужника в дома за сираци (бивш военен осъден за държавна измяна), а след неговата смърт живее самостоятелно с биволицата си там. Красотата ѝ привлича мъжете от околността и предизвиква недоволството у женската част от населението. В близост до селото преди 1989 г., скрито зад фасадата на свинеферма, функционира тайна база със складирани боеприпаси. Управляващите лица се опитват да извлекат ползи от налудничави европейски проекти (като изграждане на канали за защита на зеления гущер) или прикриват далавери със старинни съветски оръжия чрез „контролирано“ взривяване в погреба. Под натиска на зловещите слухове населението години наред копае землянки като форма на подготовка за всякакви опасности; единственото спасение идва чрез разумната логика сред хората и силата на любовта.