Пътища на трансценденталния схематизъм

Пътищата на трансценденталния схематизъм водят към феноменологично изследване на опита. Процесът на мислене преминава през априорно-апостериорната врата, където се появяват феномените и започват да действат свободно в контекста на опита. Феноменът не е просто явление или част от съществуващото; той не представлява инвариант или хипервариант на променливото, нито пък е само идея или концепция. Той е резултат от трансценденталния преход през Вратата и продукт на самия процес там. Феноменът функционира в рамките на опита единствено като трансцендентална форма, която оформя познанието у човека.

През тази Врата, но все пак в контекста на опита, феноменът „пречупва“ онтологичните действия на мисленето, предотвратявайки по този начин неговото догматизиране и идеологизиране. Без свободната игра между феномените мисленето може да стане терористично по своя характер; обаче без активно разсъждение няма как да съществува човешки свят.

Феноменът служи като ключ за осмислянето на тайната зад човешкия свят. Ако формата на чистото мислене предполага основна априорна устойчивост относно онтологичното познание, то именно феноменът позволява утвърждаването му върху полето на опита и го преобразява в смислово организиран свобода носеща реалност за хората. Всеки друг тип свят би бил отчуждено битие.