Когато разболяхме Бога

Романът в разкази "Когато разболяхме Бога" обхваща значителен период от съвременната българска история и предлага иновативен принос към литературния жанр.

Произведението е основано на мемоарни мотиви. Главният персонаж, който започва като селско дете и по-късно става криминалист, притежава изразено чувство за обществена отговорност. Той умело свързва своето лично преживяване с разнообразна художествена галерия от ярки образи. По този начин той променя традиционното възприятие за спомена и преобразува творбата в класически роман. Читателят се среща с работници, ремсисти, партизани и полицаи, а след това - с хора от новото време, които претендират за справедливост. В романа откриваме авантюристи, намерили себе си сред Държавна сигурност; наивни идеалисти без място в партията; както и явни последователи на материализма, които пренебрегват моралните ценности. Книгата е изпълнена с проницателност и критика, което придава актуалност и достоверност на нейните послания.