Котката

Тази история разказва за анонимна жена, която е свела съзнанието си до животинското. Душата й функционира като екран, на който се прожектират събития – фрагменти от пъзел, в който тя е преобразила света около себе си, от който е избягала. Наративът преминава през две гледни точки: на котката и жената, които се преплитат и развиват паралелно с напредването на сюжета. В края на романа изглежда сякаш пъзелът е нареден...

Разказът за Котката не представлява само интимна човешка трагедия; той изобразява живота през погледа на човек, който не се подчинява пред най-страшните хищници - властимащите хора.

Времето тук прилича на пустиня, която ежедневно трябва да бъде преодоляна и запълнена с призрачни смисли. Чакането я удължава и я прави безкрайна.

Тази вечер телефонът мълчи и жената е подобна на глухарче без семенца – остава само стеблото с празния плодник. Глобусът от пух вече го няма; красотата му се е разпръснала поради променливия вятър от настроението на партньора й.

Думата „помирение“ ще бъде последното ни искушение. Стремим се да постигнем мир с миналото... Очакваме небесната благодат да падне върху нас и двете да станем едно.

Всички думи са просто прах – те нямат стойност.