Любов по време на социализъм

Намерих тази тетрадка сред ръкописите на дядо ми, старателно скрита в един много стар сандък, покрит с етикети от различни пристанища, който е използвал за пътувания през океана. Дядо я беше купил от антиквариат, защото обичаше стари вещи. Тетрадката имаше двеста страници и черни твърди корици и бе затулена под двайсетте годишнини на списание "Златорог" на литературния критик Владимир Василев. Бях свикнала с почерка му, понеже често разглеждах неговите младежки ръкописи. По-късно той премина към компютърна писменост и не ми беше интересно да преглеждам файловете му.

Може би дядо ме наблюдава отнякъде и се ядосва. А баба, когато разбра какво съм открила, го упрекна: "Веднъж каза, че си я изгорил! Защо пак ме лъжеш?" Сигурна съм, че я чу, но нямам представа какво й е отвърнал.

Дядо не се гневи на мен. Наистина ми липсваш много и чувствам болка заради отсъствието ти. И моля те да не се сърдиш за това, че нямам възможност да посещавам баба толкова често колкото бих искала. Но знам добре, че тя не е сама – говори си с теб и ме дразни като казва, че вече е време да ти направи визитация завинаги при теб.