Спомен за сън

Данила Стоянова е родена на 7 октомври 1961 година в София. Тя израства сред книги, музика и разговори. От ранна възраст владее английски език и има страст към пианото си. Стихотворенията й изглеждат така, сякаш бързат напред, докато годините ги настигат. Нейната дарба за самота я свързва най-силно с поезията на Емили Дикинсън, с която се запознава още като дете. Погледът й е едновременно топъл и прецизен в детайлите; той изследва съществуването на света и болката от него. Мекото откритие на механизма му идва с приемане и прощаване. Екзистенциалната тревога в стиховете й, тяхната интензивност придават усещането за странно надвечерие – сякаш времето тече назад и познанието предшества събитията, които го пораждат.

Тя учи във френската гимназия, но не успява да завърши последния клас поради здравословни проблеми - диагностицирана е с лимфома на 17 години. Следват шест години борба срещу болестта, лечение в Париж и тежки химиотерапии. През това време чете много литература и превежда поезия; мечтата й е да стане театрален режисьор.

Умира в Париж на 3 септември 1984 г., само на 23 години.
Животът й продължава да се разгръща – той се случва дълбоко вътре в себе си вместо просто през времето./Яна Букова/