Песните на Кабир

Поетът Кабир е една от най-забележителните фигури в индийския мистицизъм. Въпреки че той е основател на учение, към което все още се числят почти милион северни индуси, за нас Кабир остава предимно като мистичен поет. Поезията му може да се определи както като страстна реакция на прозрението относно Реалността, така и като форма на пророчество. Основната задача на мистичното съзнание е да бъде свързващо звено между две задължения: да изразява любящо обожание към Бога и след това да се завръща у дома, за да разкрие тайните на Вечността пред другите хора. Затова артистичният израз на такова съзнание носи двойствен характер – той представлява любовна поезия с мисионерска цел. Песните на Кабир са пример за едновременно избликване на екстаз и милосърдие.

1.
„О, къде търсиш ти моят слуга?
Виж! Аз стоя до теб.
Нито в храма, нито в джамията ме има,
не съм нито в Кааба, нито върху Кайлаш.
Не присъствам в ритуали или церемонии,
не съм ни сред йога практики, ни аскези или откази.
Ако действително желаеш да ме намериш,
ще ме видиш веднага - тук и сега.

“О, садху! – казва Кабир – Бог е диханието във всяко дихане.”

2.
Какво значение има дали ще питаш светеца
към коя каста принадлежи?!
И свещеникът, и смелият воин,
както занаятчията с трудния си живот,
всички тридесет и шест касти
равноправно търсят Бога и своето щастие.

Да питаш за кастата на светите личности
е просто глупава заблуда.
Бога търси бръснарят или дърводелецът,
первачът или Швапача – кожарят.
И индианци ,и мюсюлмани достигат онази Цел,
где няма разделения или ограничения.

....
24.
Повече от всичко ценя любовта в сърцето си –
тя ми дарява безкрайност във живота.

Тази любов наподобява лотоса, който расте във водата,
без никога да докосне тинята около него.

Тя прилича на жена , която влиза в огън
по заповедта на обичта
и въпреки скръбта не пренебрегва тази любов.

Този световен океан със своите дълбоки вълни
е трудно преодолим.
Кабир заявява:
„О, садху! Малцина успяват да достигнат невидимия бряг.”