Белият хотел

„…враждата носи повече смисъл от нашата любов…



Годината е 1920. Младата оперна певица Анна Г. става пациентка на Зигмунд Фройд, който диагностицира нейните психосоматични болки като хистерия. За да открие причините за състоянието й, той се фокусира върху един повтарящ се сън – разказа за белия хотел.

Този сън представлява сложен микс от страстна еротика и ужасяващо насилие, в който миналото, настоящето и бъдещето са тясно свързани. Докато двамата обсъждат теми като психоанализа, музика и култура в бляскавата Виена, светът извън тях започва да рухва. Нацистките сили надделяват в Германия, а антисемитизмът достига своят връх в цяла Европа. В контекста на тези промени само белият хотел остава неизменен – той е символ на начало и край. Всичко останало изглежда познато.

„Белият хотел“ на Д. М. Томас е вечна класика, която комбинира трилър с епистоларен роман, еротика и поезия; всяка следваща част коренно различаваща се от предходната – но дали не повтаря основното послание?



"Произведение с дълбоко въздействие върху въображението и интелекта..."
Салман Рушди"