Прелесть и Светогорски стихотворения

АТОН

В Света гора не можеш да стъпиш върху пеперуда
и да сложиш кръстчета от лайка на котките.
Тук светлината работи без почивка над маслиновите дървета,
докато под тях седи и играе Божията Майка.

Тя е все още дете. Говори си с костенурката, която използва за кукла.
След това откъсва цветята от огромния копър.
Светът се удивлява на десетте пръстчета, които дават опора,
затова всичко е закръглено, невероятно и мокро.

Между морето и върха мравките образуват керван,
който носи сол, предназначена да бъде заровена в снега.
Слънцето е на колене; то трябва да хване сърцето,
за да изчака облаците и нежните им послания.

Аз съм случайният пътник – сандалите ми залепват за тревата.
Но обикалям в кръг и стигам до смокиня.
Един кълвач трепти като деликатно злато
и остава непроменен през хилядолетията.

Ако продължа да разказвам, ще наруша тишината със словото си
и малката Мария може би ще си тръгне, без да ме познае.
По-нисък съм от цвят и вече мравката ме наблюдава,
както се гледа шипка или клониче.

Не се страхувам да бъда подобен на къртица,
живееща замаяна в своя свят.
Мария става – разпуска дивите си косички
и с десетте си пръстчета докосва цялата вселена.