Не остарявай, любов

"Не позволявай да остареем, любов, в нашите тела, топли и свързани.
Ох, несигурната ни нежност все още блести в погледите ни.
С подозрение искрят остриета от минали страсти -
звънът на решителна битка за недостижимото щастие.

Не позволявай да остаряваме, любов, толкова плашеща и дълга.
Опроверганото време тъне мрачно на хълбока.
Нека продължаваш да гризеш надеждата с острия залък.
Късно е вече за спиране, рано е за прощаване.

Не позволявай да остаряваш, любов, чуваш ли ме? Моля те много!
Кой ти поставя този грим в износената роля?
Кой те облича глупаво в този смешен костюм?
Всичко е само игра - всичко е просто спектакъл.

Не остарявай, любов. Ето че завесата пада.
Кратък поклон – и тръгни – гола, смела и млада.
С нокти и зъби защитавай честта си до край,
моля те не остарявай!"

1983 г., Недялко Йорданов