Портрет на поета като млад

Присъдата е изпълнена точно в полунощ.

Поетът в мен завършва своята поема.

Последните редове са написани без промяна:

Да – вярно е – за ръка
в онази нощ я извлякох от себе си.

В свещените места на паметта,
до църквата на плачещата върба

я убих
с поглед.

Но не я погребах.

Край. Теа е мъртва, мъртва, мъртва.
Не помня лицето й, не чувам гласа й, не усещам мириса й. Коя беше всъщност Теа?
Свободен съм! Наистина ли съм свободен?
Някой може ли да ми каже?

Портрет на поета като млад е третият роман на Недялко Славов след Фаустино и Вертиго. Той ни пренася обратно в една привидно изминала епоха, когато красивото се считаше за вредно, а духовното бе насилствено подлагано на чужди норми. Това произведение представлява болезнена гротеска относно изкривените отражения на нашата младост, където мечтите и любовите ни бяха отразявани. То служи и като своеобразна форма на отмъщение за потискания ни опит и оцелели чувства. Написан с трогателен поетичен стил – едновременно смешен до сълзи и тъжен до смях, романът представя последната част от триптиха на Славов, който няма аналог в българската литература.
Емил Андреев